Загубата на любим човек е едно от най-трудните събития, през които човек може да премине в живота. Това може да бъде емоционално и психически изтощителен процес, оставяйки ви да се чувствате претоварени и несигурни какво да правите по-нататък. Въпреки че болката от загубата може да бъде непоносима, православното християнство е възприело някои практики, които да помогнат за по-лекото преминаване през този така труден период.
Това носи душевен и морален покой на страдащите и им дава усещането, че техният близък продължава да бъде до тях.
На третия ден
след смъртта се ходи на гроба, палят се свещи и се оставят свежи цветя.
На деветия ден
след смъртта рано сутринта се ходи на гроба, оставят се свежи цветя и се меси хляб. Това е моментът, в който се смята, че духът на покойника започва да се отделя от земята и да се отправя към отвъдното.
На двадесетия ден
след смъртта на човека отново се ходи на гроба, палят се свещи и се носят цветя. Вари се жито, което се раздава на близките.
Четиридесетия ден
след смъртта е особено символичен. В този ден се вари жито, меси се хляб и се подава на близките за Бог да прости. Обикновено се прави панихида, а на гроба идва свещеник, който прави опело.
В този ден се заравнява гроба, прави се некролог, който отбелязва 40-те дни.
Следващата панихида може да бъде след 3, 6, 9, 12 месеца. Всеки край в България има различни традиции, но най-често поменът е на 1 година. В някои места след тази една година, почит към починалия се прави само на четна година 2, 4, 6 и т.н. За ден на помена се избира най-близката до годишнината събота, вари се жито, меси се пита, подава се на близки и роднини.
Понякога панихида може да се отслужи и в дни, на които се е случило нещо важно в живота на покойника. Това може да е някакъв личен празник, като например рожден ден, имен ден и други подобни.
Add Comment